„МОЖНО И НЕ БЫТЬ ПОЭТОМ...”
Андрей Андреевич Вознесенский (1933-2010 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
БЕЗ ДА СИ ПОЕТ
Без да си поет, приятел,
не търпи и виждай ти
как, притисната с вратата,
светлината пак крещи.
Ударения
БЕЗ ДА СИ ПОЕТ
Бе́з да си пое́т, прия́тел,
не търпи́ и ви́ждай ти́
ка́к, прити́сната с врата́та,
светлина́та па́к крещи́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Андрей Вознесенский
МОЖНО И НЕ БЫТЬ ПОЭТОМ...
Можно и не быть поэтом
Но нельзя терпеть, пойми,
Как кричит полоска света,
Прищемленная дверьми!
* (вариант перевода на армянский язык, транскрипция на русском: Роза Хастян)
Анпайма́н чэ́ поэ́т лине́л
hасканалу́ hама́р,
Те инчу́ э чычу́м лу́йсы,
Чзмва́ц – чехку́м дыра́н.
---------------
Руският поет Андрей Вознесенски (Андрей Андреевич Вознесенский) е роден на 12 май 1933 г. в Москва. Завършил е Московския архитектурен институт (1957 г.). Автор е на стихосбирките „Мозаика” (1960 г.), „Парабола” (1960 г.), „Треугольная груша” (1962 г.), „Антимиры” (1964 г.), „Мой любовный дневник” (1965 г.), „Ахиллесово сердце” (1966 г.), „Тень звука” (1970 г.), „Взгляд” (1972 г.), „Выпусти птицу” (1974 г.), „Дубовый лист виолончельный” (1975 г.), „Витражных дел мастер” (1976 г.), „Соблазн” (1978 г.), „Избранная лирика” (1979 г.), „Безотчётное” (1981 г.), „Иверский свет” (1984 г.), „Прорабы духа. Прозаические и поэтические произведения” (1984 г.), „Ров. Стихи и проза” (1987 г.), „10, 9, 8, 7…” (198 г.), „Аксиома самоиска” (1990 г.), „Россія, Poesia” (1991 г.), „Видеомы” (1992 г.), „Гадание по книге” (1994 г.), „Не отрекусь” (1996 г.), „Casino Россия” (1997 г.), „На виртуальном ветру” (1998 г.), „Страдивари сострадания” (1999 г.), „Стихи. Поэмы. Переводы. Эссе” (1999 г.), „Жуткий кризис Суперстар” (1999 г.), „Стихотворения. Поэмы. Проза” (2000 г.), „Девочка с пирсингом” (2000 г.), „Лирика” (2000 г.), „Моя Россия” (2001 г.), „Лирика” (2003 г.), Избранное” (2003 г.), „Возвратитесь в цветы!” (2004 г.), „Избранное” (2006 г.), „Стихотворения” (2006 г.), „Собрание сочинений в 3 томах” (1983-1984), „Собрание сочинений в 7 томах” (2000-2006), „СтиXXI” (2006 г.), „Тьмать” (2009 г.), „Ямбы и блямбы” (2010 г.), на поемите „Мастера” (1959 г.), „Лонжюмо” (1963 г.), „Оза” (1964 г.), „Авось” (1972 г.), „Вечное мясо” (1977 г.), „Андрей Полисадов” (1979 г.), „Ров” (1986 г.), „Россия воскресе” (1993 г.), на книги с мемоарна проза и публицистика и на десетки текстове за песни, пяти от големите звезди на руската и съветската естрада. Във филма „Москва не вярва на сълзи” Андрей Вознесенски играе себе си. Почетен член е на десетки световни академии на литературата и изкуствата. Умира на 1 юни 2010 г. в Москва.